Скъперникът

„Скъперникът“ е комедия в пет действия от прочутия френски актьор, режисьор и драматург Жан-Батѝст Поклѐн (15.01.1622 г. – 17.02.1673 г.), по-известен със сценичния си псевдоним Молиер. Премиерата ѝ се състои на 9 септември 1668 г. в театър „Пале Роял“ в Париж, а самият автор пръв играе ролята на скъперника Арпагон. Действието се развива в парижкия дом на лихваря Арпагон – вдовец, баща на две вече пораснали деца, който е обсебен до маниакалност от своето богатство. Всепоглъщащата му страст по трупането и притежаването на златните му монети е толкова мощна, че подчинява на себе си всяко действие, всяко решение и всички взаимоотношения в живота му. Тя го прави способен да „изтъргува” дори щастието на децата си – Елиза и Клеант – отреждайки им брачни партньори, избрани единствено по материален статус. Те обаче имат на своя страна друга, също толкова мощна сила – любовта. Клеант е влюбен в Мариана, а Елиза във Валер, който крие благородническия си произход, докато търси баща си и работи като домоуправител в къщата на Арпагон, за да е близо до любимата си. Сблъсъкът между тези две противоположни сили – алчност на бащата и искрена любов на децата му – е основният двигател на действието и води до редица заплетени и комични ситуации. На техния фон, образът на скъперника се разкрива в пълна степен, за да се превърне в нарицателно и най-вече в предупреждение за столетия напред. За разлика от други знакови пиеси на Молиер, „Скъперникът“ е поставяна само два пъти досега в Народния театър – през 1905 г. от Иван Попов и през 1920 г. от Гено Киров. Служейки си именно със силата на комедията, фарса и сатирата, постановката на Слободан Унковски умело споява сюжетните линии и историческите пластове на пиесата със съвременния свят, в който стойността на парите все повече нараства. „Скъперникът“ е едно от най-сложните произведения на Молиер. И тази превъзходно написана пиеса ни изправя пред различни въпроси, които нямат еднозначни отговори. Кои са скъперниците на 21 век? Как да ги разпознаем? Какво трупат и какво правят с него? Кога се насищат? Има ли суми и количество притежания, отвъд които могат да спрат да мислят само за себе си и да започнат да обичат някой друг? „Скъперникът“ е една от пиеси на Молиер, написани в проза. За мен тя е привлекателна и заради възможността, която ми дава да „жонглирам“ с различни стилове и подходи на актьорската игра. Затова, вместо единадесетте до тринадесетте актьори, колкото са действащите лица в пиесата, в спектакъла на Народния театър на сцената заедно играят два състава. Първият, който има известно превъзходство, играе в по-класически, висок стил. Вторият състав представлява една пътуваща трупа, която си търси място под слънцето. На сцената се появява и трета група, която се държи сякаш е изпратена от самия автор, за да се грижи за произведението, и има правото да определя как е правилно и позволено да се играе Молиер. На практика обаче, всички се оказват въвлечени в една и съща история и имат общи стремежи: докато Арпагон иска да запази богатството си, всички други се опитват да му го вземат, за да постигнат своите цели. Близо четиристотин години след написването на „Скъперникът“ се надявам с този спектакъл да съумеем да си дадем свободата да изследваме и приложим наученото от съвременната драматургия, защото играта, играенето, надиграването, суетата и превъзходството са чудесни отправни точки към творчеството на Молиер днес.“ Слободан Унковски