От бесилото към безсмъртието

Самотна бесилка пустее на сцената, сякаш е главният герой... Но тялото на обесения липсва. Кой го е отнесъл? Кой го е погребал? И къде? ....Тези въпроси измъчват миралай Тефик бей, който от години изследва делото на Апостола. В сюжета се проследяват последните 3 дни преди обесването на Васил Левски, като историческите факти изникват в поредицата диалози между Тефик бей и Левски, в които оживяват и идеите за революция, романтични увлечения, несподелена любов, съдебен процес, превъплъщения на една личност в друга. „Пиесата е много интересна, защото третира и малко известни факти за Васил Левски като личност”, споделя Ирина Флорова – директор на Видинския драматичен театър. Текстът на Стефан Стайчев се базира на автентични факти и документи, както и на творби за Апостола на Николай Хайтов, проф. Николай Генчев и др. "В централния архив на турската държава са запазени записки от последните срещи на главния следовател Тефик бей. Впечатляващо е, че падишах Абдул Азис му възлага задачата "да превие" Васил Левски. Ако успее, той не само ще остане жив, но и ще се превърне в трофей на турската империя. Дяконът не се поддава, а Тефик изпада в немилост пред султана. Левски се бори за равни права на всички поробени, но е предаван многократно. След една такава информация турската потеря тръгва по следите му. Валяло дъжд и виждат, че сърни пият вода от стъпките му и се отказват да го преследват, той сякаш подчинява и природата” - разкрива Стефан Стайчев част от автентичните записки на Тефик бей "Зрителите ще изпитат сълзлива гордост. Ще има моменти, в които ще се трогне тяхната съвест, че сме имали такъв българин - икона, пред която можем да се преклоним. Левски никога не е загърбвал расото, той облича стотици костюми, но всичко прави в името на свободата, на духа. Религията никога не напуска Апостола, който ни оставя репликата: "Нека ме запомнят като дякон Игнатий"- казва Стефан Стайчев, уверен, че докато има българска нация, ще се стремим да се докоснем до Левски - Свободата. Въпросът къде е погребан Васил Левски години наред измъчва и съзнанието на българското общество. Поставянето на пиесата е повод и за насочване на общественото внимание и най-вече това на учениците и младите българи към гробното място на Левски. Едва днес, след 140 години, можем да разберем къде почиват тленните останки на Апостола на свободата - църквата "Св. Петка Самарджийска" в София, където въпреки, че останките са открити през 1956 г., едва сега е положена плоча. „140 години след обесването на Васил Левски още търсим свободата”, споделя режисьорът Стефан Стайчев, за когото това е седма постановка за видинските зрители. В ролята на Васил Левски е младият Йордан Крушков, който завършва актьорско майсторство в класа на проф. Венцеслав Кисьов и е актьор на Младежкия благоевградски театър. Йордан Крушков има зад гърба си множество роли в театрални постановки и редица български кино и телевизионни продукции, и документални филми.