Мизантроп

Копнежи, несъгласие, приятелство и предателство, любов и нелюбов … Хора, фалшиво имитиращи чувства и сърдечност… Кой не се е разочаровал от всичко това? “Мизантроп” е една от най-известните и най-често поставяни комедии на големия френски комедиограф Жан-Батист Молиер. Пиесата е представена за първи път на 4 юни 1666 г. на сцената на Пале Роял в Париж. Главната роля изпълнява самия т Молиер. Трупата изиграва 34 последователни представления, а до края на царуването на Людовик ХІV пиесата е поставена 199 пъти. Този факт нагледно показва, ч е още при появата си мрачният М изантроп на Молиер е докоснал важни проблеми на времето, човека и морала. В пиесата „Мизантроп” става дума за взаимоотношения и ситуации , в които всички сме попадали и сме претърпявали поражения. В нея се изобличават с толкова блясък и страст себелюбието, ласкателството и двуличието, че през годините тя получава изключителен отзвук и слава , а днес звучи по-актуално от всякога . Главният герой Алцест се превръща в една от най-сложните и привлекателни за актьорите роли в класическия театър . Той е най-сериозният, най-благородният, най-възвишеният комедиен образ, в който смешното се пресича със смелостта и добродетелта. Несъмнено в Алцест (Владимир Матеев) са скрити песимистичните размисли на автора за човека и света, но Молиер успява да издигне неговите дилеми до общочовешко значение, белязано от трагизъм. Трагизмът на неумолимия критик, влюбен в жената, която би трябвало най-много да презира – кокетката Селимена (Гергана Данданова) , манипулаторка и лицемерка. Влюбен в жена, която лесно засвидетелства благосклонност към всеки обожател, колкото да се възползва от положението му, Алцест се примирява с нрава на любимата си, въпреки нежеланието му. В този свят на явно задкулисие, фалшива страст и излъгани сърца, изгнанието е единствената форма на утеха. Вътре или извън себе си. В сценичния вариант на "Мизантроп" ще проследим седем дни от живота на младия Алцес т с изместаване на времето. Вече сме в 1833 година, в епохата на романтизма. Викор Юго гръмогласно, в типичния си стил, е обявил това в специален манифест, а любимецът на Франция и най-даровит поет Алфред дьо Мюсе, едно красиво момче, което ще напише емблематичната за романтическ а та епоха пиеса "С любовта шега не бива". На обществената сцена се появяват нови герои, които Жорж Санд ще нарече "лошите деца на века". Млади, гневни, отричащи тотално обществените порядки и нрави на едно общество управлявано от геронтологи ч на каста, която проследява и поразява всяка проява на свободомислие и плурализъм. Единственото спасени е и утеха е любовта, която им донася повече страдания и мъка, отколкото взаимност и щастие. Алцест е един от тях: гневен, отричащ, влюбен и страдащ. Красимир Спасов Спектакълът не е подходящ за деца под 10 г.