Мадам Бовари

Ами ако животът, за който мечтаем, вече се случва — просто някъде без нас? Ема Бовари непрекъснато преживява този страх, че животът в неговата пълнота е някъде другаде, в други светове и настоящето никога не й е достатъчно. Различните възможни образи я карат непрестанно да измерва разстоянието между настоящето и идеала. Това ражда неудовлетвореност и прави мечтата не просто мечта, а убежище - един илюзорен свят като спасение от реалността. Кога желанието за нещо повече се превръща в невъзможност да приемеш настоящето? Какво се случва с човек, когато животът, който живее, се окаже твърде посредствен за идеала, който си представя?