Крилете на вестителя

„Крилете на вестителя“ е сценичен размисъл за онова, което все по-рядко си позволяваме да усещаме – тишината, която говори повече от думи, близостта между хората, изгубения допир до красотата и светлината в нас самите. Поезията на Борис Христов звучи не като отговор, а като въпрос – какво стана с нежността, с мечтите, с полета на душата? Това не е просто спектакъл – това е покана да се върнем към себе си. Да си позволим отново да бъдем раними, живи, да усетим вятъра, светлината, тишината между два стиха.