Гняв

Колко далеч може да стигне човек, когато никой не е чул неговия вик? Това е спектакъл за всичко онова, което се случва с човека, когато дълго време няма къде да отиде с болката си. За границата, след която няма връщане. За насилието, което никога не идва без последствия. „ГНЯВ“ ни среща с няколко тийнейджъри, които застават пред нас с най-мрачните си мисли. С всичко онова, което са преживели, с травмите, които носят, с думите, останали дълбоко в тях. Те са жертви на обстоятелствата, на различията, на неразбирането. Объркани, наранени и сами в опита си да намерят начин да се справят със света и със самите себе си. Стивън Кинг публикува своя роман „Гняв“ през 1977 година. Оттогава много неща са се променили, но много са останали същите. Казват, че живеем в объркани времена. Питам се колко ли пъти оттогава досега хората са изричали същото и колко още пъти ще продължават. Историята на Чарли Декър от романа на Стивън Кинг е разказана през срещата между героя и неговия създател – писателя. Те се връщат назад и разкриват история, която постепенно се превръща в огледало на света, в който живеем. „ГНЯВ“ изобразява реалност, в която все по-трудно се разбираме, а младите хора остават сами сред собствените си страхове и объркване. Те търсят свобода, справедливост, близост. Търсят някой, който да ги чуе. И понякога, когато не намират отговор, гневът започва да говори вместо тях. Защото преди гнева има болка. Преди насилието има страх. Преди изстрела има мълчание. А дали писателят трябва да се срамува от творението си или от причината, поради която го е създал? Причината? Тя остава. Дори когато всичко друго е заклещено между страниците.