ЕЛЕНА БАЕВА–Педагогическата дейност изцяло запълни живота ми, свързах собствената си съдба със съдбата на не по-малко от 500 млади хора, търсещи своя път в живота. Изпълни ме с много щастливи, но и много трудни мигове, особено при създаването на колежа. От 1969 до 2020 – 51 години преподавателска дейност. Години, изпълнени с всеотдайност като асистент, доцент и професор.
АСЯ ДЕРТЛИЕВА–Бихте ли посочили имена на ваши студенти ?
Е.Б.–Те са много на брой, за да ги изброявам всичките. В периода, когато бях асистент (едновременно при проф. Ф. Филипов и проф. Н. Сейкова) мои студенти бяха Антон Радичев и незабравимият Антоний Генов (студентът, който никога не ми даде възможност да повиша тон, да направя остра бележка, изключително умен и талантлив). В един от следващите випуски бяха: Мария Каварджикова, Янина Кашева, Явор Спасов, Панчо Чернев, Илко Иларионов, Красимир Ранков, Лина Гладийска, Галина Миланова…С тях направих „Златният храм“ от У. Голдман – един от най-хубавите ми спектакли в Учебния театър на ВИТИЗ.
Със следващия випуск поставих и „Сладката птица на младостта“ от Тенеси Уилямс. Там участваха: Ирен Кривошиева, Веселин Мезеклиев, Катя Иванова, Нели Топалова, Бойко Илиев, Възкресия Вихърова, Никоела Попова, Анастас Попдимитров, Любен Петкашев, Огнян Милушев…
Вече доцент, но още в екипа на проф. Н. Сейкова, направих „Отсъстващи приятели“ от Алън Ейбърн.
Участваха: Антония Малинова, Юлиана Сайска, Маргарита Русева, Розита Михайлова–Еленова, Валери Марков, Васил Бинев, Момчил Карамитев, Петър Будевски…Това бяха класове на талантливи бъдещи актьори с ярка индивидуалност и силни характери.
Имах щастието да вляза в екипа на Крикор Азарян в два от ръководените от него класове по актьорско майсторство. Нова провокация в работата ми със студентите. Тодор Колев и аз бяхме негови асистенти. Класове, от които излязоха отново талантливи и неповторими актьори: незабравимият Чочо Попйорданов (Петър Попйорданов), Албена Колева…поток от млади таланти Мариус Куркински, Касиел Ноа Ашер, Велин Стоев, Лилия Маравиля, Стефан Вълдобрев, Стефка Янорова, Красимира Кузманова, Елисавета Шопова, Стефан Денолюбов, Койна Русева, Тодор Кайков, Иван Урумов, Николай Иванов …
Съдбата ми предложи нова, неочаквана провокация – сама да ръководя клас по актьорско майсторство от студенти задочници! Това бяха млади актьори без завършено висше образование, придобили правото да работят в театрите по т. нар. чл. 9. Работила съм с тях четири години по два семестъра, всеки от които по 6 седмици. Може да изглежда прекалено кратко. Да, но те бяха жадни да запълнят всичко онова, което им липсваше дотогава при навлизане в актьорската професия. Тези студенти знаеха защо искат да бъдат актьори. Те познаваха вече успехите и несгодите, удоволствието и мъката да бъдеш актьор. Те знаеха какво трябва да жертваш от себе си, колко любов и всеотдайност трябва да носиш, за да си верен на тази професия.Това беше уникален клас. С тези студенти можеше да се експериментира. Те с удоволствие навлизаха в непознати до този момент входове и ключове към професията. За кратък период бях поканила за мой асистент Възкресия Вихърова и оттук тя също избра професията на театрален педагог. Студентите от този випуск се изградиха като достойни и талантливи актьори, които до ден днешен играят на сцените на много...
